Колко много романтика може да има в смъртта?

   Седя си на чина по време на един "празен" час и си слушам песента на HIM - JOIN ME ( In death ) и се замислих колко много романтика може да има в мсъртта,нещото от което всички ни е страх малко или повече.
 Не е ли величествено да умреш за родината си ? Защитавайки семейството си или пък заради любимият човек?

 Особено последното ми се струва един от наистина по-смислен начин да напуснеш света на живите,отколкото изнемогвайки на прекленна възраст да се обвиняваш за нещата,които не си свършил през живота си и заради всичките грешки,които някога са ти донесли болка,страние и онази горчивина в устата,когато свършиш нещо и след това се замислим и осъзнаваме,че сме могли да се справим много-подбре...

Та да се върнем на темата за любимия човек... когато стане дума за смърт и любов- двете преплетени в едно - винаги се сещам за Ромео и Жулиета ( ех,тоя Шекспир ).Малко изтъркано ...

Не можете да бъдете заедно,а сърцето ти изгара за нея...
- Какво ти остава да направиш?

П.П.Някой ден ще го довърша до край ... ( постинга де ;) ) !