Здравей... мила. 

     Отдавна не бях се сещал за теб,надявам се да не ми се сърдиш за това. От всичко,което ще ти разкажа искам най-много да знаеш колко трудно ми бе да си призная сам пред себе си,че ти наистина ме обичаш и че трябва да си простя собствените грешки за да продължа напред.

   Благодаря ти ... за миговете в които си била с мен и си ме закриляла. Особено ти благодаря,когато паднах от моторната шейна и се ударих в едно дърво...
Боля,много при това.Гърба ми беше син известно време и по гръб не можех да спя около седмица... Но това дърво беше последната пречка между мен и пропастта.
   Благодаря ти и за това,че ме събори на земята,когато пиянската се прибирах към вкъщи... Срамно е да паднеш пиянската,още по-срамно е да те видят хората в такова окаяно състояние,но не е ли по-глупаво да се пребиеш в шахта,която зее отворена на един метър пред теб ?
   Благодаря ти,че ме направи твърдоглав,за да не прощавам лесно грешките на хора,които незаслужават това.

   Съжалявам,че бях забравил за теб.Макар и понякога наистина да се сещах,че бдиш над мен,но въпреки това не вярвах в теб.
   Съжалявам за обвиненията,че си ме изоставила и не съществуваш."Свещения" ми атеизъм не бе наказан,а оборен от самия мен.
   Съжалявам,че не съм ти издигнал паметник.Че не живея по начина,който ми диктуваш,но от днес това ще се поправи.

Време е за равносметка.

                                                                                                       Твой верен галеник.


  Fortis Fortuna Adiuvat - Съдбата обича смелите.

  Audaces fortuna аdiiuvat - Щастието спохожда смелите.

 

Добавка от Станислав :

Не,просто Бог бди над глупаците. :D :D :D

Понякога трябва много малко за да повярваш или да проклинаш съдбата. И в двата случая не си прав.

Съдбата = това сме самите ние мисля :)

Честно казано - НЕ :)
Греша,като първия селяк :)
Но се поправих,веднага те вкарвам в блогрола :)

Грешката е просто възможност да започнеш всичко отначало по по-мъдър начин.