Живея така сякаш те няма

Правя се че не съществуваш.

Каква тъжна ирония,

каква жалка самоизмама.

Може би болката искам

завинаги да забравя ?

Като в чашката се давя

и живея в измама.

Истината безпощадно гони ме

и се крия,и бягам

без да спирам...

Но няма да е все така.

Ще ме улучи дума,

ще ме срази усмивка,

ще сме повали спомен,

ще ме убиеш ти.

И вярвам,че има вяра

която ще да ме спаси.

И помня,че за това лекарство няма,

но и помня че то е в теб.