Все още не мога да разбера много от най-простичките неща,които ни заобикалят и да открия най-очевидните отговори крити от съдбата без никаква грижа.

Вървя по пътя,извървяван от други милион пъти,гледайки към слънцето с зачервени очи опарени от стотици сълзи. Всичко в търсенето на ИСТИНАТА,СПРАВЕДЛИВОСТТА ( моята ) и ХАРМОНИЯТА.

   Дали някой някога е стигал края ? Края на света ? На себе си ? На своите възможности,но въпреки това е продължил напред ?

Или всичко е съдба и ние сме марионетки на Фортуната.

Незнам.

Нямам си и идея.

 Но едно знам :)

Peace will come to me...