Сега ще ви разкажа една история за уникалните човешки способности да прави живота си възможно най-сложен и интересен за изживяване :) 


  ----



   През един обикновен зимен ден,преди около десетина дни по-точно казано,ми се случи следната случка. Стоя си вкъщи на топло,пийвам си студен чай праскова,гледам умно в тавана и изведнъж телефона ми позвъня...
 Кой ли беше ? Докато ставах да го взема се надявах това да е един приятел от далечният край на България,който ми бе казал,че скоро ще идва в Самоков,но уви - бе майка ми. Трябвало да сляза долу и да взема един документ. 
   Речено-сторено. Обух си пантофите,взех си якето,излязох от нас,повиках асансьора и слязох да взема въпросния документ.
Не се отчайвайте сега започва интересното.
  ---

  Взех документа и се запътих обратно към блока.Повиках асансьора и се качих в него.ДОКАТО се изкачвахме нагоре се замислих,какво ли ще стане ако изпусна документа ( то си едно листе ) в шахтата.И почнах да се чудя как ще сляза долу в шахтата и дали въобще може да се слезе долу.ОПААлаа.... съдбата ме чу.Като слизах на моя си етаж документа ми се изплъзна от ръката и падна право в процепа между асансьора и етажа ----> право в шахтата.
  Прилоша ми.Буквално.

---

  Слязох в мазето и установих,че пред шахтата на асансьора са натрупа всевъзможни боклуци,като най-голямото препятствие от тях е един накриво сложен дървен матрак,който тежеше сума ти килограми,а и бе заклещен кофти.
 Първоначално се предадох.Въобще не исках да се цапам и да го вадя от там,пък и не бе чак от такава важност. 
 ГРЕДА.
Обадих се на баща ми и ми каза,че все пак трябва да се опитам да го извадя.
 И отново прехвърлих възможностите за вадене на нещо от шахтата,които ги бях мъдрил само преди няколко минути и те не включваха накриво затискащия вратата матрак.

 Как постъпих ли ? По шопски.
Бутах,бутах,бутах.Скапания матрак се помръдна и можех да стигна вратата на асансьора-можеше да се отваря свободно.
 Един комшия на който съм му много благодарен,дойде и заедно сбутахме матрака,а после доизчистих боклуците пред вратата. 
Като я отворих пред мен се разкри ето тази гледка : 

 


  Красота,нали ? Това са сума ти боклуци натрупвани през годините.
Първоначално не можах да открия листето и комшията отиде да търси фенер,но докато го нямаше го зърнах като истински герой се проявих-скочих в боклука и пропаднах още половин метър надолу ( бахтии и боклуците ),взех документа и след това се набрах на някакви пружини и се изкачих обратно.
 Сбутахме боклуците на старото им място и се прибрах вкъщи,радост и щастлив от факта,че прибрах документа собственоръчно.

    Каква е поуката от тази история ? 
Не ми мислете нещо,което не искате да ви се случи :D

 

че не Бог управлява, а нашата мисъл влияе на нашите действия. Каквото поискаш, ще се случи, но го поискаш ненатрапчиво. Вътре в себе си. Да стигне до дълбокото вътрешно аз.

Иначе поуката е, че ако беше добро дете, трябваше да изчистиш с нещо боклука от там, така и така си отворил, щеше да ти отнеме петнадесетина минути. А от входа да го изчисти някой друг.

Много хубав коментар-благодаря за което :)

Но аз съм малко и на българския ни принцип - аз не съм го направил това,защо да го мисля,хх в случая чиста :)

Ти си това,на което се правиш,затова внимавай на какво се правиш.
Кърт Вонегът