Мои мили МИЛИОНИ блогочитатели ! Сами виждате,че напоследък не пиша особено,но не съм в особено настроение да си пиша за любимите идиотски теми :) 

Затова пък съм се отдал на твочество и сега ще ви запозная с опитите ми да напиша НЕЩО... публикувам всичко наведнъж,защото не ми е кеф като видя някой блог само със стихотворения :D


                                      УБИЙСТВЕНА САМОТА

Нека никога да не зърна слънцето отново

нека никога да не усетя топлите му лъчи

нека не почувствам любов на този свят...

Нека

Но прегърни ме за последно

обвии около шията ми ледени пръсти,

целуни ме с отровни устни за последно сбогом

преди да си заминеш ти.

 

И нека преди ангелите във бяло

да вземат твоята душа

да те видя искам в

цялата ти прелест и красота.

 

 

Никога няма да те забравя

и няма да мога да си изтрия от паметта

този безкраен миг на споделена

убийствена самота.


                           ОТРОВА


 

Живея така сякаш те няма

Правя се че не съществуваш.

Каква тъжна ирония,

каква жалка самоизмама.
 

Може би болката искам

завинаги да забравя ?

Като в чашката се давя

и живея в измама.
 

Истината безпощадно гони ме

и се крия,и бягам

без да спирам...

Но няма да е все така.
 

Ще ме улучи дума,

ще ме срази осмивка,

ще сме повали спомен,

ще ме убиеш ти.
 

И вярвам,че има вяра

която ще да ме спаси.

И помня,че за това лекарство няма,

но и помня че то е в теб.

п.п.Тук съм взаимствал мотиви от един познат.


                                         ГЛАС


 

Глас далечен нежно ми шепне,

че ще дойде новия ден,

че слънцето ще ни стопли с горещите си лъче,

че отново до мен ще бъдеш ти.

 

Гласа не е кротък и смирен.

Зове ме все по-силно с всеки изминал ден

да заема своето място отредено ми

в хаоса на живота.

 

 

Да преобърна лодката,

плявата да оставя да дъното,

истината да спася и никога

да я забравям и грешките да не простя.

 

 

Глас далечен ми шепне,

че тази борба спечелена

не ще бъде за мен,не ще бъде за пари,

за народа,за света ще бъде победата ни !

  
                                       НЕПОРОЧНО

 

Живея като за преди Края.

Ден за ден,а после ще видим...

Не повярвах ни във Ада ни във Рая,

почувствах се обаче просветлен.

 

Живот като магия,аз далеч не имах,

падах,всичко си троших,

след това бавно ставах...

Но живях... бях АЗ.

 

Пред олтара на лъжата

погледнах за себе си

и хвърлих бисера

запазих мидата.
 

Сега сред сметта на пошлия ни свят

търся себе си отново да видя,

но как щом под двете си вежди

вместо очи имам миди.

п.п.Взаимствал съм мотива за очите миди.



                                     СВЯТ


Объркан,кървав,черен свят.

Бавно пробивам си пътя

към обикновения ( ти ),стереотипен свят

в който духовността е в канавката,

а любовта съблича се за пари.
 

Безцеремонно се бутам,

сганта най-нахално мачкам,

невежата вяра потъпквам,

боговете телевизионни не признавам.

 

 

С объркани хора,простовати

опитвам се да го преобърна

красотата му да върна.

 

Сърцето от гърдите си извадих

за да вдъхна на мрака надежда.

С меч огнен не ще посегна,

нека други го направят след мен.

 

Думите ми като кърфици

нежно избождат ти очите

за да прогледнеш света

истинен и чист.

      
                                             Грейв

 

Тъмен гроб нейде из рохката земя

тъмно грее от дълбините му една душа

лениво червей дълбае из пръста

внасяйки смут в смъртта.

 

Аморална красота в таз черна земя

или отвратителна гледка е това?

Въпрос без смисъл или не ?

Кой ще каже,аз най-вероятно не.


                                  Съдба


 

Без приятел,без мечта

останах аз в живота след

тъжната следа оставена

от най-добрия хубавия човек на света.

 

Мечти имах,ала угаснаха те.

Желание за живот в мен

силно гореше,но и то угасна

от черен мрак попарено.

 

У дома седя на удобно

в комфорт домашен несравним,

ала болка гори в моята душа

и нерадостна е съдбата ми сега.

 

Щастието отдавна забравих,

на тъгата отдавна се отдадох

и един пътеводител имах в тази

тъмнина,който угасна без да ми остави дори следа...



                                     БЕЗВЕРЕН


 

Безверен бавно крача из степта

на самотата в света на лъжата

от болка и горчивина изтъкан

от мъка и вечна война белязан.

 

Безмълвен гледам как руши се доброто

осквернява се святото ,убива се красивото

и когато надам глас,хиляди стрели се

стрелват към сърцето изпълнено с истина.

 

Безнадежен продължавам да крача

смело,упорито,че даже и на инат напред

към възмездието за греха

на грешната човешка душа.







 Ами това е ...
Ако на някой му харесат ще се радвам :) Ако ли не - не ме лъжете колко са хубави :D :D

земята приеме ме в своите покои
...

Продължавай, просто продължавай. Трудно е и да се коментират повече от едно стихотворение пуснати в един постинг, но все пак като че ли ми хареса лично най-много "Отрова"

Това в което съм сигурен е, че трябва да продължиш!!!

Поздрави.

На мен ми хареса най-много ''Убийствена самота" =) Хубаво пишеш!