Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Постинг
27.01.2012 12:53 - Изпепеляване
Автор: empire Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3717 Коментари: 0 Гласове:
0



 
Тя му рече : 

 - Обичаш ли ме ? 

- Да те обичам теб? Моля ти се ... и избухна в смях. Нали се бяхме разбрали нещо ? Само секс,без чувства.. затова и толкова време вече се виждаме...

- Добре де... Повече от година вече спим заедно.. Не може да не..

- Спри.Моля те.Спри... 

Каза й го някак си с един безразличен умерен тон, но всъщност отвътре му идваше да се разплаче. Прекалено дълго беше продължила тяхната летна авантюра.. Бяха се запознали на морето и там от приказка на приказка се озоваха в леглото. 
Банална ситуация,но дали? Продължиха със своите нощни забежки и след това,въпреки че Той бе семеен и имаше две деца. Уговорката бе ясна - само и единствено секс. .

- Ако продължаваш с тези въпроси ще си помисля,че си влюбена в мен и повече няма да се видим. Ясно ли ти е ? Ти си просто моята играчка... 

-  Ти ме намираш за забавление... но явно забравяш,че мога да бъда много опасна..

Целуна я . Както винаги - страстно и диво. Имаше нещо специално в нея,което палеше един пламък,не пламък,а направо цяла клада от страст. Изпепеляваща страст . По-силна от дрога.. опиташ ли я веднъж нивга не ще се откажеш от нея. Страст която не ти замъглява съзнанието и те кара да се питаш жив ли си и да се молиш сам на Бога това да спре,но тялото ти да казва друго... 

Всичко в нея го подлудяваше. Не можеше да й се насити с часове. Но не и сега. Време беше да сложи край на тази лудост. Сам чувстваше, че ситуацията му се изплъзваше от контрол. Имаше нужда я вижда постоянно,не минаваше и минута без мисълта за нея,а особено сега в нейният дом през разголеното й тяло Той толкова слаб...

- Пусни ме,моля те ! Не мога повече да продължавам така !

- Не ме ли харесваш вече ? Или се уплаши от нещо ? Мислех, че истинските мъже не се плашат от играчки като мен ?

- Не,не.. друго е при мен.. Аз не те харесвам.. Аз умирам за теб.. Чувствам,че когато те погледна нещо вътре дълбоко в мен се разпалва и стопля цялата ми душа. Но имай милост,имам семейство... деца...

-  Не те разбирам. Никак даже. Ще умреш за мен, но няма да ме оставиш. Сигурна съм в това. Виждам го в очите ти...

- Много почна да ги разбираш нещата !? Тръгвам си. Оставям те. Не искам повече да те виждам..

Хвърли му се на врата. Захапа го като див звяр и започна да го умолява : 

-Моля те ,не си тръгвай. Не мога без теб,ти си ми всичко,ти си моят живот... 
Дращеше го,хапеше го,целуваше го..

А Той всякаш се бе вцепенил,стоеше неподвижен на леглото...  Но не за дълго.

Той също изгуби разсъдъка си... 

Любиха се дълго. След часове заспаха преплели телата си. Бяха изтощени,даже и не усетиха дима... 

Огънят ги бе слял в едно.


-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 Не се получи точно както си го представях, но смятам че историята сравнително си я бива. Ще последват редакции :)  Ще се радвам на малко градивна критика :)



Тагове:   вода,   огън,   любов,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: empire
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1589126
Постинги: 137
Коментари: 1034
Гласове: 1575