9-ти май скъпи приятели в никакъв случай не бива да го наричаме "Ден на победата" за нашия народ. 

На 9-ти май 1945 година се случват няколко ужасни за нашата Родина неща,последствията от които ги чувстваме и днес. 

На първо място губим войната,макар и да сме подпомогнали Червената армия в последният й поход. Наказанието за нас,въпреки че не сме активно участвали във военните действия срещу СССР или някой от Съюзниците е огромно. Осъдени сме да платим 70 000 000 американски долара на Гърция и Югославия,което по тогавашния курс на лева е около 30 милиарда лева. Подобна сума трябва да бъде изплатена и на СССР.

Въпросните суми ги изплащаме до средата на 70-те години. 

Губим завинаги Македония,Беломорска Тракия и Западните Покрайнини. 
Милион наши сънародници остават извън пределите на България в ръцете на маляки и на сърби.  

Те биват ужасно репресирани. Пример за това е Кървавата Коледа в Македония през Януари 1945 година.  

"По нареждане на маршал Тито са погубени 1200 българи, списъците за които са подготвени от Лазар Колишевски. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението. Според Веселин Ангелов по време на репресиите през 1945 г. в Охридско и Преспанско са убити 23 000 българи, а други 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия. ^"

Хиляди българи от Беломорието биват изгонени от домовете си и пристигат в България без да имат нищо. 

Последващото комунистическо управление носи на България още повече несгоди и безброй убийства и разбити семейства. Частната собственост бива отнета насилствено,а за всички "фашисти" има съд.Незабавен и жесток.  Следва "Държавна сигурност" и насаждането на един постоянен страх в обществото,че някой отнякъде ги следи и трябва да внимават какво приказват.

Хиляди българи биват вкарани в червените лагери на смъртта - Белене,Ловеч... да се "поправят".

" Историците твърдят, че само в периода между 1944-та – 1962-ра година през така наречените Лагери на смъртта са минали около 285 хиляди българи. В България е имало най-малко 86 трудово-възпитателни лагери. "

Ужасите са безкрайни. 

Самоковските царисти,богаташи и въобще всички неудобни на червената сган хора са били хвърляни от едно място наречено Черната скала. Това е Черната скала : 



Без коментар : 





За финал скъпи приятели ще завърша с едно стихотворение от покойният Радой Ралин. Написал го е за нашите скъпи "братя" и "приятели". 

Хубав ден ! 




ПИСМО ДО ВАНКА С ТАНКА  

Пиша ти от Плевен, драги Ванка. 
Помниш ли кагда пришол със танка? 
Беше млад, но се държеше мъжки. 
Зарази семейството ми с въшки…

Взе на мама златните пендари 
и дори галошите ми стари. 
Помниш ли, как кушаше картошки? 
Наконец забърса три кокошки.

После си преспал със какa Сия 
и изпил си всичката ракия. 
А след време чухме и мълвата, 
че си гръмнал тате във главата!

Длъжен бях да те обичам, Ваня. 
Даже кръстих дъщеря си Маня. 
Залъкът си давахме насила 
на Русия – тая дива сила.

После цели девет петилетки 
грабихте уран и руди редки. 
Грабихте и жито, папироси… 
Зарад тебе ходим голи-боси!

Дружбата ни беше “свята”, “чиста”. 
Ние всички хранехме танкиста. 
А пък ти ни пазеше със танка 
и ни взе последната луканка…

Пазеше и немците, и чехите. 
Ние тук възпявахме успехите. 
С паметник стърчиш ни на главата 
и скверниш небето и земята.

Радой Ралин

П.П. Да не забравяме и за хилядите отвратителни паметници на съветските окупатори из цяла България,които трябва да бъдат премахнати и заменени с български такива.